Неплатеният отпуск е период от време, през който работникът или служителят не изпълнява уговорената работа, без трудовото правоотношение да бъде прекъсвано. За този период от време работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.

Неплатен отпуск по чл.160 ал.1 от Кодекса на труда е една възможност за работника или служителя, като ползването на този отпуск е по искане на работника или служителя и става с изричното с разрешение от работодателя. Ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работника или служителя е ползвал полагащия се платен годишен отпуск, както и  от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя. Инициативата за ползване на този отпуск е на  работника или служителя, като той удостоверява това, като подава писмена молба до работодателя. Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска. Своето съгласие работодателят дава, като издава писмена заповед. Продължителността на неплатения отпуск не е ограничен от закон и зависи единствено от искането на работника или служителя и от съгласието на работодателя. Ползването на неплатения отпуск може да бъде прекъснато, като за целта работника или служителя подаде молба отправена към работодателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.3  от КТ – неплатеният отпуск до 30 работни дни за една календарна година се зачита за  трудов стаж, а над 30 работни дни, само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.

Ако работник или служител ползва неплатен отпуск по чл. 160 ал.1 от КТ, за по продължителен период от време, и този период включва времеви интервал в две последователни години, то при зачитането на трудовият стаж на лицето трябва да се има в предвид, че и за двете години се зачита трудов стаж по 30 дни. Периодът от неплатения отпуск, който не се зачита за трудов стаж се записва в трудовата книжка, на определената за това страница.