Платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя. Той представлява период от време през който работника или служителя се освобождава от трудовите си задължения, като целта е той да се възстанови и да си почине. По време на ползването му работодателя дължи определено възнаграждение на работника или служителя, което се изчислява по реда на чл.177 от КТ. Придобиването на правото на ползване е след наличие на 8 месеца трудов стаж на лицата, съгласно чл.155 ал.2 от КТ. Минималният размер на платеният годишен отпуск е 20 работни дни, като  някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. Размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в предприятието.

Ако работник или служител работи при непълно работно време, размерът на отпуска му се определя пропорционално на времето, зачитащо се за трудов стаж, чл. 23 ал.2 от НРВПО. Съгласно чл. 355, ал. 2 КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.

Работника или служителя ползва платеният си годишен отпуск наведнъж или на части. За целта той трябва да подаде писмено заявление, молба до работодателя, където трябва да посочи размерът и конкретните дати на които желае да ползва платен годишен отпуск. За да бъде ползван отпуска работодателят от своя страна трябва го разреши, издавайки писменна заповед. Работникът или служителят трябва да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.

Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година, по реда на чл. 176 от КТ.